objective

{əb'dʒektiv}
I. 1. обективен, предметен, конкретен, осезаем, действителен
2. обективен, безпристрастен
3. грам. отнасящ се до допълнението
OBJECTIVE case винителен/косвен падеж
4. воен. прицелен
OBJECTIVE point обект
II. 1. цел, обект (и воен.)
2. грам. косвен/винителен падеж
3. опт. обектив

* * *

{ъb'jektiv} I. а 1. обективен, предметен, конкретен, осе

* * *

цел; обективен;

* * *

1. i. обективен, предметен, конкретен, осезаем, действителен 2. ii. цел, обект (и воен.) 3. objective case винителен/косвен падеж 4. objective point обект 5. воен. прицелен 6. грам. косвен/винителен падеж 7. грам. отнасящ се до допълнението 8. обективен, безпристрастен 9. опт. обектив

* * *

objective[əb´dʒektiv] I. adj 1. обективен, предметен, конкретен, осезаем, правдив, действителен; FONT face=Times_Deutsch}}◊ adv objectively; 2. ез. който се отнася до допълнението; \objective case винителен (косвен) падеж; 3. прѝцелен; \objective point воен. обект; прен. (крайна) цел, обект; II. n 1. цел, обект (и воен.); 2. ез. косвен (винителен, дателен) падеж; 3. обектив.